'Моменти на нежност'

Има едни такива особени моменти, в които изпитваш необходимостта да излееш чувствата си върху лист хартия, докато не са се изгубили в безкрайния поток от всякакви мисли, които се въртят в главата ти. Затова винаги имам под ръка някое листче пъхнато в портмонето и химикал или молив в чантата, а понякога и в джоба на якето, когато не нося чанта със себе си. Веднъж дори използвах молива си за очи, за да запиша редовете, които изплуваха в ума ми, понеже химикала ми просто спря да пише и беше единственото средство за писане, с което разполагах в момента. Имах и телефон (доста старичък модел), но нямах навика да си записвам неща на него. Все пак, друго си е да го запишеш на хартия, защото няма опасност да го изтриеш без да искаш. А и винаги съм обичала допира до хартията, независимо дали рисувам или пиша. Без да имам каквито и да било претенции, че създавам поезия, споделям с вас малко от моите мисли, които се осмелих да изпратя за публикуване в едно много уютно местенце, в което съм сигурна, че всеки ще открие нещо за себе си, което да го 'залепи' за екрана на компютъра или телефона, четейки за неща, които 

да го накарат да се замисли, да се усмихне, да се развълнува, докато допива следобедното си кафе или отпочива вечер в къщи, удобно облегнат на дивана с чаша бяло вино в ръка.

Благодаря и за прекрасната фотография

Всичко е истина